en bg

Начало › Средни колиби

Средни колиби е малко село, разположено на около 13 км от град Елена, в Стара планина, заобиколено от множество извори и полегати хълмове с живописни местности. Селото е създадено преди Освобождението през 1530 г. от няколко семейства-бежанци от турците. Семействата и техните потомства специализирали в строежа на колиби, а заради средищното местоположение на селото им, то си спечелило името Средни колиби. Първата му църква издигнали през 1840 г. била малка и била посветена на Свети Великомъченик Димитрий. По-късно през 1894 г. е направена нова на нейно място, а от 1901 г. датира третият храм. Интересен факт от нейната история е поразяването на камбанарията ѝ от мълния на 25 май 1936 г. Независимо от това местните хора тачат традициите си като правят редовни събори и срещи на родовете на Гергьовден, Великден и Димитровден. С умиление разказват за старото дърво в центъра на селото, около което се събирали и което било толкова дебело, че петима души едва го обгръщали. Средни колиби е красиво и спокойно кътче, което привлича любителите на природата. Подходящо е за селски и еко туризъм в Стара планина, затова и в последните години тук са отворени множество къщи за гости и семейни хотели в Средни колиби. Те са добра алтернатива на хотелите в Елена. Съвсем близо до селото е язовир Йовковци, който е с много интересна форма и е привлекателно място заради възможността да се правят палаткови лагери и да се практикува риболов. Говори се, че в него има огромни екземпляри толстолоб и амур, но риболовът е разрешен само в една трета от площта на язовира, заключена между Бръчковския, Вълчевския и Яковския ръкав. От Средни колиби тръгват екопътеки, водещи до исторически места и манастири, в чиито изби се съхраняват и отлежават качествени вина, поради тази причина регионът започва да се утвърждава и като център на винения туризъм. Ежегодният събор на Средни колиби се провежда на Гергьовден. Тогава всички се събират в центъра и приготвят чевермета и традиционни гозби, а местните хора разказват историята на известната си сливова ракия и как генерал Гурко при преминаването си през селото останал няколко дни заради красивата природа. Според местните въздухът тук е лековит и действа добре на хора със сърдечно-ревматични проблеми.