en bg

Начало ›

Крепостта Агатопол се намира на висок скалист полуостров в Черно море, където е разположен днешния град Ахтопол. Първите заселници в района са траките през 10 век пр. н. е., които били запознати с корабоплаването, лова и риболова, различни занаяти, търговия и също така били известни пирати. През 5-4 век пр. н. е. тук е възникнал град, което се доказва от намерените дъна от амфори, декоративни керемиди, елинистична крепостна стена, котви и монети от тази епоха. В писмени надписи на древногръцки език селището се споменава като "град", а откритите паметници доказват съществуването на атинска колония. Античното име на града е било Агатополис, а през 5-7 век, след варварски нападения, той е възстановен бързо от византийския военачалник Агатон, който го нарича Агатопол. Предполага се, че крепостната стена е изградена през 4 век, за да спре нахлуването на славяните. Стената е опасвала града и го е отделяла от сушата. На места дебелината ѝ е до 2.80 метра, а зидарията е от ломен камък и пълнеж от хоросан, смесен с дребни камъни и счукани керемиди и тухли. В югозападния ѝ край е била главната порта с две бойни кули, високи 12-14 метра. Днес основи на крепостта Агатопол могат да се видят по цялата брегова линия на полуострова, а на места са запазени части от стената до 3-4 метра. В близост е открита и тракийска крепостна стена, направена от по-големи камъни, слепени с кална спойка, а на места се забелязват от три до пет слоя от тухли, редувани с редове от камък, дебели до 3 метра и високи 7-8 метра. Други исторически забележителности в Ахтопол, представляващи интерес, са останките от манастирския комплекс Свети Яни, намиращи се в южната част на носа и църквата Възнесение Господне в източната част, за която няма точни данни за построяванито ѝ, освен дата изписана в олтара - 1796 г. Интересно за нея е горното осветление, с два малки прозореца и четири отвора на покрива, което е характерно за някои възрожденски къщи от странджански тип. По Черноморския бряг около Ахтопол е добре запазен римски път, който някога свързвал Дунав с Константинопол.